История на Берт Хелингер и Фамилните констелации
Предистория:
Представете си, че ранните ви юношески години преминават в нацистка Германия, страхувайки се да говорите истината, страхувайки се да споделяте гласно това, в което вярвате, страхувайки се ежедневно от смъртта, постоянно подозирани, че сте враг на властта и всичко това точно преди да бъдете принудени да се борите за идеология, която мразите…
През 1945 г., след три години на бойното поле, младият Берт Хелингер бива заловен от съюзниците. За щастие успява да избяга и върне в Германия, където решава да последва духовния път на свещеничеството. Подобно на много хора от това
поколение, Хелингер е дълбоко засегнат от войната, размишлявайки как е възможно нацизма да търпи подобен разцвет в родината му? Така любопитството на Хелингер и стремежът му да постави хората над идеологията, независимо от външния натиск или разходи, се превръщат в негов начин на живот и след време в основа на метода фамилни констелации.
История на Фамилните констелации:
Хелингер става католически свещеник в началото на 1950г., но продължава да следва своето независимо мислене и преследване на истината, може би точно това води до неизбежно ограниченото му време като свещеник… В край на сметка той се озовава в Южна Африка, където е мисионер, работещ с местните Зулу племена за период от 16 години. Точно те му показват колко силна е връзката с предците и как определени практики биха могли да помогнат хората да се освободят от негативното обвързване с поколенията преди тях, изграждайки по-здрава социална среда тук и сега.
Хелингер осъзнава, че точно подобни инструменти са тотално липсващи в модерната психотерапия, която се фокусира почти изцяло върху индивида и неговата строга индивидуалност.
Дългоочакваното завръщане в дома:
В края на 70-те Хелингер напуска свещарството и се завръща в родина Германия, където започва обучение по психоанализа, гещалт терапия, транзакционен анализ, първична терапия, хипнотерапия, НЛП и семейна терапия. Той се опита да дестилира най-доброто от тези практики, като в същото време включва и това, което бе научил от хората на зулу. В началото на 80-те д-р Хелингер започва да прави първите си практически стъпки, интегрирайки процеса на възстановяване на семейството на Вирджиния Сатир с помоща на групова и фамилна терапия и по-специално с психодрама. Тогава Хелингер започна да използва членовете на групата, които да имитират семейната система. Работейки със съществуващите модели на семейни системи, Хелингер започва да създава свой собствен подход, който се фокусира върху отговорите и реакциите