top of page

Фамилни и системни констелации: възможно ли е да променим миналото?


Възможно ли е да променим миналото? Прав ли е известният психотерапевт Милтън Ериксън, който твърди, че „никога не е късно да имаш щастливо детство“?


Данните от изследванията показват, че в процеса на възстановяване на спомени има не само извличане на информация, но и активно и повторно пренаписване/реконсилация*/. Всъщност ние създаваме свои собствени спомени, Ние – това е нашата памет. Споменът за минали събития, успехи и неуспехи, щастливи и трагични моменти от живота до голяма степен се определя от нашето Аз, тоест от личния образ на човека за самия него. За човешката психика миналото, като исторически факт не съществува, има значение само усещането за важните събития, което остава с нас под формата на спомени. Тези спомени наричаме „минало преживяване“.


В живота обикновено реагираме и действаме въз основа на предишния си опит.

Например въздействие на травматично преживяване образува реакция на хиперзащита. Веднъж преживял болезнено преживяване, човек реагира на всяка ситуация, като опасна, ако тя наподобява на негативните събития в миналото.

Човек, попаднал в пожар, се тревожи от миризмата на дим от пожар. Човек, който е нападнат на улицата през нощта, изпитва напрежение и страх всеки път, когато трябва да се върне у дома късно вечерта. Човек, който е забравил в детството си стихотворение, което е трябвало да бъде рецитирано на коледния празник в училище, изпитва безпомощност и ограничение, говорейки пред публика и не понася аромата на елха...


Има нови открития, които гласят, че ние постоянно ъпгрейдваме миналото.

Доскоро се смяташе, че споменът за минали събития е следа, непроменяща и съхраняваща се в мозъка, както в клетка от компютърна памет. При спомен за нея, мозъкът получава достъп до тази клетка и извлича данните. Проучванията на психолога от Кеймбридж, Фредерик Бартлет, коренно променят мнението на

учените относно паметта. Той експериментално показа, че припомнянето не е повторение (или преминаване на нервен импулс през същите връзки, както мнозина невролози мислеха и продължават да мислят), а творческа реконструкция, опит за преживяване на онова, което някога е било усетено. В същото време ние сме абсолютно сигурни, че възпроизвеждаме информацията точно!


Оказва се, че нашето минало не е твърда, стабилна, неподвижна и неразрушима структура. Миналото може да бъде гъвкаво, „подвижно“ и готово за трансформация.