Фамилни и системни констелации: възможно ли е да променим миналото?

Възможно ли е да променим миналото? Прав ли е известният психотерапевт Милтън Ериксън, който твърди, че „никога не е късно да имаш щастливо детство“?

Данните от изследванията показват, че в процеса на възстановяване на спомени има не само извличане на информация, но и активно и повторно пренаписване/реконсилация*/. Всъщност ние създаваме свои собствени спомени, Ние – това е нашата памет. Споменът за минали събития, успехи и неуспехи, щастливи и трагични моменти от живота до голяма степен се определя от нашето Аз, тоест от личния образ на човека за самия него. За човешката психика миналото, като исторически факт не съществува, има значение само усещането за важните събития, което остава с нас под формата на спомени. Тези спомени наричаме „минало преживяване“.

В живота обикновено реагираме и действаме въз основа на предишния си опит.

Например въздействие на травматично преживяване образува реакция на хиперзащита. Веднъж преживял болезнено преживяване, човек реагира на всяка ситуация, като опасна, ако тя наподобява на негативните събития в миналото.

Човек, попаднал в пожар, се тревожи от миризмата на дим от пожар. Човек, който е нападнат на улицата през нощта, изпитва напрежение и страх всеки път, когато трябва да се върне у дома късно вечерта. Човек, който е забравил в детството си стихотворение, което е трябвало да бъде рецитирано на коледния празник в училище, изпитва безпомощност и ограничение, говорейки пред публика и не понася аромата на елха...

Има нови открития, които гласят, че ние постоянно ъпгрейдваме миналото.

Доскоро се смяташе, че споменът за минали събития е следа, непроменяща и съхраняваща се в мозъка, както в клетка от компютърна памет. При спомен за нея, мозъкът получава достъп до тази клетка и извлича данните. Проучванията на психолога от Кеймбридж, Фредерик Бартлет, коренно променят мнението на

учените относно паметта. Той експериментално показа, че припомнянето не е повторение (или преминаване на нервен импулс през същите връзки, както мнозина невролози мислеха и продължават да мислят), а творческа реконструкция, опит за преживяване на онова, което някога е било усетено. В същото време ние сме абсолютно сигурни, че възпроизвеждаме информацията точно!

Оказва се, че нашето минало не е твърда, стабилна, неподвижна и неразрушима структура. Миналото може да бъде гъвкаво, „подвижно“ и готово за трансформация.

Точно на тази основа са изградени психотерапевтични подходи, които работят с минали отрицателни преживявания. Терапевтът помага на пациента да извлече от паметта фрагмент от преживян конфликт и да го трансформира по такъв начин, че да е в хармония с останалата част от жизнения опит на човека. Интересното е, че в резултат на подобна терапия спомените на хората за травматичната ситуация често се променят - човек изведнъж „помни“ (или несъзнателно конструира) нови

подробности от събития, които разкриват всичко, което се е случило в нова светлина.

В допълнение към индивидуалната памет има и системна памет. Това е паметта на семейната и родовата система, която съхранява информация за събития, случили се в живота на нашите предци, за техните чувства и отношения. Съдържанието на системната памет ни засяга не по-малко от съдържанието на индивидуалната такава. Ние несъзнателно привличаме подобни събития, чувства и връзки в живота си, като в определен смисъл повтаряме съдбата на нашите предци. Има много доказателства, че съществува системна памет. Например хората могат да имат

сънища, възпроизвеждащи събития от живота на техните баби и дядовци. Директният достъп до системните памет е труден. В ежедневието те присъстват не като спомен за събитията, а под формата на несъзнателни стереотипи за действия, дълбоки убеждения, както и безпредметни тревоги и страхове. В психологическата практика често може да се наблюдава ситуация, в която индивидуалната

история на човек няма болезнено преживяване, но травматичните системни спомени го карат да се чувства и да действа така, сякаш самият той е преживял това преживяване. В такива случаи традиционните подходи за работа с отрицателен опит са неефективни, тъй като причината се крие по-дълбоко.

Ще дам пример. Жена , която не може да съхрани връзка с мъж. Трудно изгражда трайна отношения и не създава семейство. Възможно е първият опит на жената с мъж по някаква причина да се е оказал много неуспешен. Тя болезнено ще реагира на всеки сигнал, напомнящ за тези отношения, и изобщо няма да се се чувства щастлива с мъж. Може да й се струва, че нещо не е наред с партньора ѝ - и така тя винаги ще търси „подходящ“ мъж, без да остава дълго време с никого. Или тя напълно ще се откаже от опитите да се доверява на мъжете, като реши да

остане сама. Автоматично се включва защитната програма, която се стреми да я предпази от болката, свързана с взаимоотношенията. Но може да се окаже, че негативният опит на връзката не е бил с жената от нашия пример, а с нейната майка или баба. "Благодарение" на действието на системната памет, жена отнякъде

„знае“, че отношенията с мъж са опасни и несъзнателно ги избягва. Някои от клиентите ми го описват по този начин: „В началото всичко беше наред с него, но след това, не знам защо, започнах да се държа така, че накрая се разделихме.“ Или: „По някаква причина се страхувам да се срещам с мъже. Ако някой се опитва да се доближи до мен, не мога да му отговоря, дори и да го харесвам. Или: Аз винаги избирам недостъпни мъже: той или вече е зает, или не ми обръща внимание.

Във всички тези случаи съществува системна памет, която казва: „Не ходете там - там е опасно“.

*Реконсилация на системната памет.

Да предположим, че в семейната памет се случват процеси, наподобяващи повторна

реконсилидация: всеки път, когато извличаме информацията от нея, се извършва

пренаписване. В процеса на констелации чрез възприятието на заместителите получаваме достъп до „записите“ в системната памет. Подредбата в констелацията възпроизвежда определен сюжет от миналото - но не в действителната му автентичност, а във формата, в която се съхранява в несъзнаваното на лицето (клиента).

По-нататък работим с този образ на миналото, опитвайки се да го приведем в по-хармонично състояние. Например чрез включване на изключените. Намираме някой или нещо, което е забравено, изтрито от системната памет, обозначаваме го и то се връщаме обратно. Картината става по-цялостна и се презаписва в тази нова форма. Сега в системната памет се съхранява малко по-различна информация от преди.

Разбира се, ние нямаме пряк достъп до миналото! По време на констелацията записите от минали травматични събития, съхранявани в индивида или в системната памет, се променят и в резултат на това се случва корекция на тяхното отрицателно въздействие върху настоящия живот .

*Реконсилация - равняване

Автор: Любов Колчанова

Превод от руски: Тодорка Митева

Редакция: Николета Митева