Приказка за монетите - част 1

Една нощ един човек сънувал специален сън: сънувал, че приема няколко монети от ръцете на родителите си. Не знаем дали са били много или малко, нито дали са били хиляди, стотици или дузина, или едва две. Също не знаем от какъв метал са били изсечени, дали са били от злато, сребро, бронз или може би от обикновено желязо.

Докато сънувал, че родителите му му дават монетите, човекът усетил спонтанно топлина в гърдите си. Обзела го голяма радост. Бил много доволен, изпълнен с нежност и спал спокойно през остатъка от нощта.

Когато се събудил на следващата сутрин, усещането за спокойствие и удовлетворение продължавало. Тогава човекът решил да отиде до дома на родителите си. И когато пристигнал, ги погледнал в очите и им казал:

- Тази нощ ви сънувах и поставихте в ръцете ми няколко моменти. Не си спомням дали бяха много или малко. Също не знам от какъв метал бяха, дали е бил благороден или не, но това няма значение, защото се чувствам изпълнен и доволен. И идвам да ви благодаря. Достатъчни са ми. Това са монетите, от които имах нужда и които заслужавам, така че ги взимам с удоволствие, защото са от вас. С тях ще бъда в състояние да измина своя собствен път.

Като чули това, родителите, които като всички родители се чувствали по-велики от признанието на своите деца, се почувствали още по-велики и по-щедри. Почувствали, че могат да продължат да дават на сина си, защото способността да получаваш усилва величието и желанието да даваш. Така те казали:

- Ти си ни един син. Можеш да задържиш монетите, защото те ти принадлежат. Можеш да ги харчиш, както искаш, и не е необходимо да ни ги върнеш. Те са твой подарък, единствен и неповторим. Те са за теб.

Тогава синът се почувствал също велик и удовлетворен. Видял се завършен и богат и можел да остави в мир дома на родителите си. С отдалечаването му неговите крака стъпвали по-твърдо на земята и той вървял все по-стабилно. И тялото му също се чувствало добре, и пред очите му се разкривали ясен път и блестящ хоризонт.

Докато пътувал по своя земен път, той се срещал с различни хора. Придружавали го в определен участък, понякога по-дълъг, понякога по-къс. Някои го придружавали през целия му живот. Били негови съдружници, приятели, интимни партньори, съседи, колеги, сътрудници, включително и противници. Пътят му бил ведър, радостен, в синхрон с духа му и неговата същност. И въпреки, че не бил освободен от физическите мъки, които животът налага, той ги чувствал като част от пътя си.

От време на време, когато обръщал поглед назад към своите родители, си спомнял с благодарност за получените монети. И щом проследял хода на живота си или поглеждал към децата си, или си спомнял за постигнатото в личен, професионален, социален или духовен а